В края на първото десетилетие се опитваме да надникнем в следващото. В прогнозите се основаваме на някои „необременени“ от енциклопедичното всекидневие гледни точки. Няколко млади колеги от програмата поеха риска да се гмурнат в дълбоките води на Радиоенциклопедията, ще разчитаме на тях. Един от специалистите, участвали в епизодите, се оказа отдавнашен запален почитател на предаването и на програма „Христо Ботев“. Медиен експерт и преподавател в Софийския университет отбелязва факт, който ние „отвътре“ приемаме за даденост – пътят на образователните предавания в БНР е проправен от някогашната програма „Знание“, закрита преди 26 години, но оставила отпечатък в мисленето за функциите на общественото радио у нас. Може би това обстоятелство дори дава преднина на програма „Христо Ботев“, поглеждайки към съизмерими европейски станции, в които се забелязва „нормализиране“ и включване на познавателни, научни и образователни сюжети и запазени програмни линии в слушано ефирно време. Всичко това ни дава добри надежди за бъдещето на Радиоенциклопедията и познавателните предавания в нашето радио, което има всички основания да покаже самочувствието на обществена институция с богата история и високо доверие. Подтичването след т.нар. „масов вкус“, а и допълнителното му принизяване има достатъчно рупори сред комерсиалните медии, общественото радио може и трябва да формира вкус и стандарти. Това означава и да инвестира в качествена продукция и талантливи творци. Защото моделът „минимум вложения, максимум ефект“ с отдавна доказан от практиката успех е сложил точката на много добри идеи.
В предаването участват проф. Снежана Попова, Димитър Събев, Ани Маринова и Теодор Иванов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
