На 14 февруари преди 1150 години първоучителят и създателят на българската славянска азбука напуска земния мир на 42-годишна възраст. Успението на свети Кирил Славянобългарски се отбелязва не само от православните християни, то е включено в римския календар още през 1880 г. с була на папа Лъв ХIII като ден за почит към светите братя Кирил и Методий, обявени в наше време за съпокровители на Европа.
На 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ и 150-годишнината на БАН е посветена международната научна конференция от 13 до 15 февруари, организирана от Кирило-методиевския научен център при БАН под патронажа на президента на Републиката.
За паметта, боговдъхновеното дело на първоучителя и за неговите плодове в духовния и културния живот на славянството и на Европа, за привилегията и дълга ни да настояваме истината за делото му да не бъде изопачавана и забравяна в предаването „За думите“ разговаряхме с проф. Славия Бърлиева, директорка на Кирило-методиевския научен център при БАН.
Глаголицата е създадена от светите братя за един жив български говор от Солунско и напълно отговаря на неговите фонетични особености, а кирилицата, дело на учениците и следовниците им и наречена така за слава, чест и почит на св. Кирил, включва към заетите от гръцката азбука букви и знаци, отново отразяващи звуковете на българската жива реч от онова време.
В България намира прием и процъфтява новата славянска писмена култура. Това трябва да се помни и знае не само от нашите „азбукарчета“, но и от всички чужди политици и услужливи учени, склонни да се заиграват с историята според целите си.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
