В течение на хилядолетия хората се научават не само да възпроизвеждат цветовете на природата, но и да създават собствени творби, в които багрите се съчетават по тяхна воля, носят послания, изразяват чувствата и идеите им. Една от човешките дейности, най-пряко свързани с цветовете, е изобразителното изкуство. Там ролята на цветовете се променя с времето и според културата на конкретните общества. Усвояването на цветната палитра от човека също не става изведнъж. В традиционните общества символният характер на цветовете е част от начините да се регулират отношенията и да се спазва йерархията между хората. В нашата народна традиция се знае – булото на невестата е червено като мъжкия пояс, младите момичета не носят накити и богато украсени дрехи и т.н. – редът се утвърждава чрез ритуалите и се предава от поколение на поколение. Колоритът в изкуството в определена епоха зависи и от нещо съвсем прозаично - напредъка в добиването на багрила. Европейският Ренесанс е забележителен в това отношение. Изборът на цвят за дадена творба – религиозна или светска, нерядко е зависел от финансовите възможности на поръчителя и е свидетелствал за благосъстоянието му. Значенията, влагани в един или друг цвят, не могат да бъдат еднозначно тълкувани и поради ред други причини. Душевният мир на художника, професионалната му зрелост, моментното настроение, дори здравето му също може да определя палитрата на творбите. Макар че цветовете и днес не губят символното си значение, те са най-вече избор на артиста. Сложния ритъм на колорита в изобразителното изкуство от древността до днес проследяват доц. Валентина Ганева–Маразова и доц. Димитър Добревски.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
