Спомени на Богомил Караконов, който казва: „Емил Табаков изработи много добре оркестровия звук. При него звукът на оркестъра се промени. Той целенасочено работеше за това, искаше го и го постигна. Оркестърът получи голям международен приз за записа на „Алпийска симфония“ на Рихард Щраус (1986). С Табаков работата вървеше леко. Той има ясен диригентски жест и контактува очи в очи. Той ще те изяде с поглед, докато не постигне това, което иска“.
И самият Емил Табаков, който споделя: „Всяка една творческа личност идва със своите си стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си изобщо за организацията на един културен институт. Всеки, който дойде прави нещо в някаква насока. Аз знам какво съм постигнал по отношение на репертоар, на записна дейност, на организация на концертния живот. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаш за кого работиш, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Пълен мрак беше. Това се случва само тогава, когато публиката е сигурна в нещо, на което отива. Още повече в такива трудни времена. Това, че тя ни вярваше значи, че ние нещо сме направили. Благодарение на това минало сега имаме 70 годишнина и благодарение на това, че е имало хора, които да мислят за музика преди 70 години и то на първо място проф. Саша Попов, който е основал оркестъра и професионално го е изградил. Успяваме да вървим все нагоре, защото 70 години не са достатъчни за един професионален оркестър да стане наистина съвсем на върха, така че ний вървим непрестанно все към върха, стремим се към по-голямото съвършенство“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
