Априлското въстание се смята за върхов момент в българските борби за национално освобождение. Безспорно е така: апелите на Раковски, обиколките на Левски, призивите на хъшовете отвъд Дунава, страстните позивни на Любен Каравелов и Христо Ботев, непримиримостта на апостолите Бенковски, Волов, Захарий Стоянов дават своите плодове преди 143 години, за извадят българина от спокойствието му и да грабне оръжието. Всъщност, ако помислим, това като че ли е най-сюблимният, сиреч върхов момент от българската история, или поне един от най-сюблимните: стопанинът, който храни къщата си и трепери за нея, а добитъка си гледа с четири очи, в един момент решава да зареже всичко това, да го подпали под въздействието на ентусиазъм, вдъхнат му от пламенните речи на Георги Бенковски, да се „барикадира“ поселенията си и да чака аскер и башибозук, наострил срещу тях черешови топчета и кремъклии пушки. Величав миг, макар че, от друга страна, в българската история има и други величави събития, на които като че ли не се отдава чак такова значение. Оттук тръгва предаването „Премълчаната история“ на 1 май: защо? Защо за Априлското въстание през 1876 г. знаем всички, а за Белоградчишко-Нишкото през 1850 г. – почти никой? Знаем Бенковски, не знаем Иван Кулин, поп Кръстю, но не Ненко Терзийски, Кочо Чистеменски и много по-малко Спас Гинев. Дали пък тази сюблимност, за която говорим по повод Април‘1876 не е поради това, че имала своя гениален летописец – Захарий Стоянов? И че Иван Вазов е повлиял изключително върху начина, по който четем българската история през периода? Този въпрос задаваме на участниците в предаването Димитър Бежански – хуморист и мислител, Тони Николов – философ и публицист, Бойко Ламбовски – поет и журналист, проф. Пламен Митев – историк и специалист по Българското Възраждане.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
