Има събития, които отекват през годините със своята трагичност и патетичност. Едно от тях, без съмнение, е разстрелът на Николай ІІ и неговото семейство в Ипатиевския дом в Екатеринбург от болшевишки отряд начело с Яков Юровски, зам.-командир на Уралската ЧК, през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. В историческите извори продължава да е неясно дали изпълнението на присъдата е осъществено поради изричното указание на Яков Свердлов и Владимир Ленин или е местно решение на Уралската ЧК, след като става ясно, че Екатеринбург няма как да бъде удържан под натиска на белогвардейските части. Така или иначе, царското семейство е убито, макар че легендите не спират да летят. Една от най-разпространените е за уж спасилата се принцеса Анастасия, през която преминава и „българска връзка“: едно предание гласи, че тя била намерила убежище в близкото до Казанлък село Габарево, което предание писателят Христо Карастоянов превърна в романа „Името“.
Николай ІІ е обявен за светец от Руската православна църква, което пък води до други колизии през ХХІ век – филмът „Матилда“ за балерината с полски произход от Имперския балет Матилда Кшесинска, известно време любовница на Николай ІІ (докато все още не е заел престола), с режисьор Алексей Учител стана причина за палежи върху кино-зали, в които е излъчван. Император Николай ІІ постепенно се е превърнал в едва ли не невинна жертва на болшевишката власт – поне такава е официалната руска версия, макар че в своите политически действия той извършва изключително много грешки, всяка от тях по своему съдбоносна. 
В броя на предаването „Премълчаната история“ средоточието на разговора е не само върху личността на самодържеца, но и за начина, по който той бива възприеман и днес, и някога, по време както на неговото всесилие, така и на неговата обреченост. Много любопитно е да се разгледа събитието не само от историческа, но и от социологическо-културологична, и от психоаналитична гледна точка. За това ни помагат психоаналитикът д-р Давид Йерохам, литературният историк проф. Михаил Неделчев и социологът Деян Кюранов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
