Свикнали сме да мислим, че в тоталитарния период от българската история критиката е служила единствено за разгромяване на идеологически подозрителните художествени произведения и научни разработки. Добре известен е погромът, устроен тъкмо от критиците върху първото издание на романа „Тютюн“, които обаче се разтреперват от ужас, когато разбират, че лично Първия, тогава Вълко Червенков, е харесал романа. За изземванията на „Фашизмът“ на Желю Желев не е нужно да споменавам, нито за отровата, изляла се върху Александър Жендов от критици като Любен Белмустаков и Богомил Райнов, вкарали го преждевременно в гроба.
Впечатляващо е обаче, че на фона на подобни недостойнства в България в онези години на нечестност и подлизурщина се намират и хора, които честно и почтено вършат своята критическа работа. Едно от най-ярките имена сред тези достойни жени и мъже е проф. Димитър Аврамов, за когото смея да твърдя, че е критическо перо от световна величина.
На 6 септември се навършиха 90 години от неговото рождение и по този повод предаването „Премълчаната история“ въз основа на неговата лична житейска история прави анализ на това как е възможно да си съвестен и справедлив в критическата си работа, когато от теб са искали и дори по служебен път са изисквали да си точно обратното – безсъвестен и несправедлив.
Гостите на предаването помагат за този анализ: проф. Цочо Бояджиев и проф. Божидар Кунчев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
