На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и уметностите (МАНУ) прие декларация или „Повелба за македонскиот jазик“, с което поднесе поредната псевдонаучна сензация. Наблюдателите свързват начинанието с официалното ратифициране от САЩ на приемането на Северна Македония в НАТО ден преди това.
И още един момент от съвременната политика, който очевидно пряко е повлиял върху новите прозрения на македонските учени за „древната“ история на т.нар. „македонски език“.
Подписаното през юни 2019 г. Преспанско споразумение, с което се сложи край на спора за името на младата държава, наречена от този момент Северна Македония, твърдят експерти, съдържа пункт, който на практика лишава братята ни от Северна Македония от правото да се пишат преки потомци на Александър Македонски и отломки от Древна Македония – конгломерат от етноси, който се разпада около средата на втори век пр. Хр., без да остане население, което да се самоопределя като „македонско“ (за разлика от елините, траките и илирите, били под владението на Александър, но запазили идентичността си и след изчезването на държавата).
Та, лишени от тази възможност за приписване на несъществуваща древност, учените от МАНУ се насочват към друга, навярно активно подсетени от политически фактори. Какво по-лесно от това да се присвои историята на езика, част от който е и македонският диалект – българския.
Така се оказва, че „македонскиот jазик“ стои в основата на глаголицата и кирилицата, притежава собствени диалекти, които, естествено прескачат и отсам границата и т.н. и т.н… древна история на древен индоевропейски език. Какво от това, че са известни създателите му и точната дата на съчиняването му – 1944!
Няколко от институтите на БАН излязоха със становища за несъстоятелността на грубата фалшификация. Актът на МАНУ е съвършено незащитим от гледна точка на никоя наука. Не издържа и на съвременните отношения между България и Северна Македония. Страната ни първа призна независимостта на съседната държава и не отрича правото на всеки да назовава народността и езика си, както желае.
Но присвояването на история е недопустимо, категорични са българските учени. Въпросът е как истината да стигне и до чуждестранните институции и университети, в които още от времето на Социалистическа Югославия се поддържат македонистични катедри, активно пропагандиращи изкуствения конструкт, наречен „македонски език“, под активното давление на Сърбия и влиятелните ѝ приятели. Кога нашата държава ще поеме отговорността за поддържането на българистиката в чужбина, която от утвърдена специалност в големи световни университети, днес е свита до курсове с незначителен брой студенти.
Чуйте аргументите на доц. Ана Кочева и доц. Татяна Александрова от Института за български език.
Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в..
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства...
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То..