Ако някой реши да инвестира в проучване на връзката между избора на лично име и социалния, образователния и т.н. статус на родителите, сигурно ще се получат показателни резултати. Но тъй като средства за подобни „разточителства“ днес у нас не се намират, си доставяме доза лукс от миналото – миналото на царска Русия от 18-и – 19-и век. Не че разполагаме със статистика за тогавашната именна система, но, покрай изследването на руската литература от епохата, проф. Ангелина Вачева, преподавателка по руска литература в Софийския университет, се докосва до една изключително любопитна картина.
Изборът и дори начинът на произнасяне и изписване на личното, бащиното и фамилното име, съответства на социалния произход на поданика. Най-общо хората се делят на висше дворянство, редови дворяни и простолюдие, а във всяка от тези категории има още степени и подкатегории. Преминаването от едно съсловие в по-високо е рядкост и бариерите са почти неразрушими. Ситуацията обаче е дала повод на писателите да изградят ярки образи, включвайки плана на имената, сам по себе си разказващ цяла история за героите и съдбата им. Кои имена са подхождали за знатните велможи, за търговците, великите княгини и как западната мода прониква в консервативното руско общество, чуйте в предаването. А най-напред, разбира се, отдаваме значимото на името-титла Иван, най-разпространено и равняващо се на понятието „човек“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
