Върнете доверието към лекарското съсловие! За това апелира в студиото на „За здравето“ хирургът акад. Дамян Дамянов. Повечето от лекарските грешки са случайни като събития, а след това могат да бъдат класифицирани. Най-често се греши при най-честите заболявания, коментира хирургът и препоръча на лекарите повече да говорят с болните:
"Диалогът с болния човек, сериозното отношение към диагностиката, разпитването, анамнезата са изключително важни, но сведени до минимум напоследък. Не забравяйте да разпитвате болния и неговите близки. – апелира към своите колеги акад. Дамянов. – Второ, ние възприемаме понятието "информирано съгласие" като стандартно понятие, но то е изключително важно. Трето, етичните норми, моралните норми... Призовавам младите колеги, независимо от търгашеската медицина напоследък, да не забравят да се придържат към нормите!
За невероятното противопоставяне между лекари и пациенти и лекарските грешки
"Проблемът за лекарската грешка се разви като една от поредните болести на растежа през последните 30 години на т.нар. "преход". За грешки в медицината и в хирургията не е спирано да се разговаря. Има една голяма дебела книга (още от 1974-75 година), наречена "Грешки и усложнения в хирургията". Като шеф на хирургическо дружество, аз направих най-малко 2 конференции, след оттеглянето ми – още две – с акцент върху лекарските грешки." Лекарските грешки са поучителни и важни за професията, категоричен е акад. Дамянов.
"Въпросът е, че през последните 30 години проблемът се изкриви, проблемът за лекарските грешки се хипертрофира. За това помогнаха и журналистите... Помогна и интернет. Такава постановка е крайно погрешна.
Първо, намаля потокът на кандидат-студенти за лекари. Второ, един от стимулите да напуснеш България, след като завършиш медицина, е, че в определени случаи не получаваш адекватна защита и съответна на труда, който полагаш. Трето, липсва законодателство в тая посока. Липсва нормативно избистряне що е то лекарска грешка като тълкувание."
Акад. Дамянов смята, че лекарското съсловие е било неподготвено за това развитие на нещата и чак сега се опитва да си изгражда защита. "Тази защита обаче е в ембрионална фаза. Едно от първите неща, които се родиха, е да започне лекарското съсловие да се застрахова. Но още няма навик. Защита не е достатъчно добра от юридическа гледна точка. Нещата не са терминологично избистрени. Всичко това показва, че ние ще изстрадаме този път."
Къде най-често може да сбърка един хирург? Кои диагнози са най-трудни?
"Няма диагноза, няма операция, в която хирургическата грешка да не е възможна. Но грешките са в различен аспект. Делението на грешките е: общи и специални. Те могат да бъдат диагностични или при лечението. Могат да бъдат технически, тактически, организационни. Когато запитах хора от немедицинската сфера, те ми отговориха, че грешките могат да бъдат случайни и умишлени. Възразявам срещу такава класификация. Умишлени грешки няма. Грешки по небрежност може да има. Когато грешката е по небрежност, не бих я простил. Когато грешката е по незнание, получено на студентско ниво, не мога да го простя!"
Д-р Дамянов се обърна към съсловието на лекарите: "Трябва по бърз начин да се опитаме да избистрим отношението към грешките и защитата на съсловието." А към журналистите – "Когато стане нещо – не бързайте, изчакайте заключението!"
Що е „лекарска грешка“ – определение и тълкуване, кой преценява освен съда: консилиум, патоанатом, етичната комисия на БЛС? Практиката по света и поуките за нас... Подкрепата на обществото е много важна в подобни казуси. Трябва да се възвърне доверието между лекар и пациент, категоричен е и д-р Асен Меджидиев.
Репортаж от семинара, посветен на лекарската грешка, можете да чуете от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
