Огнените думи на националното ни освобождение

Лозинки, пароли, клетви, извезани на знамената слова, те са възпламенявали сърцата, държали са високо духа и са сочели пътя на жадуващите свободата българи. Но този път не е бил единствен и ако погледнем внимателно различните лозунги, заглавията на вестниците от предосвобожденския период, ще забележим, че те отразяват и различията във възгледите, идеалите и дори темперамента на водачите на националноосвободителните борби. От най-известното днес „Свобода или смърт“, въведено от Раковски, през невъзприетото предложение на Левски „Република или смърт“, Ботевото „Свобода и смърт“ до призивите за просвещение, книжовност и духовна независимост като алтернатива на смъртта в кървав бой или като неразделна част от голямата битка за национално освобождение.

За това разговаряме с историка доц. Пламен Божинов. Когато земята ни е под чужда власт, езикът и духът са общата ни територия, а народните самоорганизирали се „институции“ като читалищата, училищата, вестниците, Българското книжовно дружество, църковните общности подготвят институциите на бъдещата свободна държава.

Езиковедката доц. Татяна Александрова припомня и два не много известни факта. Движението за признаване на българския език като втори официален за османската администрация в териториите, населени с българи, е „удостоено“ от Високата порта с обещание за реформа в тази посока, за щастие, изпреварена от Освобождението. Модернизиращата се империя прави опит да асимилира българското население, като въведе турски език в горните класове на българските училища, който не успява заради категоричния отпор на българите, които по признанието на Мидхат паша, а не османските турци, са действителните владетели на голяма част от Балканския полуостров и неговите блага.