Ньойският договор – освен че откъсва трайно от България Вардарска и Егейска Македония, освен че закрива излаза на страната ни към Бяло море с предаването на Западна Тракия на Гърция, заедно с това предоставя на Сърбия изконни български земи на западната ни граница – Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Трънско, Кюстендилско, в които етническият състав е почти 90-95% българи.
Решението обаче идва по настояване на Сръбското кралство, което се обосновава, че два пъти страната е била жертва на агресия от страна на България, следователно трябвала да има някаква защитна полоса, която да я брани и да ѝ предостави време за реакция. Първоначално сръбските искания са били този отбранителен пояс да включва дори и Видин, но след като комисията от Антантата видяла паметника на скулптора Андрей Николов, посветен на Сръбско-българската война от 1885 г. с полегналия воин, покосен от смъртта, отсъдила, че щом артистите на един народ са способни да изразяват по този покрусен начин воинските си победи, то той едва ли би могъл да бъде обвинен в жестокост и агресия. И Видин остава, слава Богу, в българските предели.
Но Западните покрайнини не остават и така са обречени на изоставане и мизерия – обичайните търговски пътища са пресечени от границите (между двете световни войни наблюдатели отбелязват, че българо-сръбската граница била най-охраняваната в Европа), а населението е подложено на насилствена асимилация и терор. Западните покрайнини, дори и 100 години след Ньойския договор, са земи, обхванати от отчаяние и покруса – без надежда за оправяне, без усещане за бъдеще. Но пък милеещите за тях не спират да мислят как тази ситуация да се промени.
На това е посветен сборникът с материали от конференцията на тема „Западни български покрайнини“ със заглавието „Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой“. Нашите сънародници там се надяват и българските медии да бъдат по-активни и по-внимателни към ориста им и предаването „Премълчаната история“ откликва на това очакване: на 11 март броят е посветен на Западните покрайнини. В него ще вземат участие проф. Божидар Кунчев, българист и историк на литературата, и д-р Валентин Янев от Граждански комитет „Западни покрайнини“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
