Дори да звучи странно, твърдението ни най-малко не противоречи на вече десетилетните апели на учители, родители, граждански сдружения за преосмисляне и коренна промяна на обучението по български език в училище. Защото, въпреки частичните размествания на материал от един клас в друг, все по-шарените учебници, „иновативните“ подходи и огромното старание на всеотдайните преподаватели, самата идея за „предмета“ български език не е мръднала и на милиметър. Напротив, става все по-объркана и порочна. Децата ни не учат български език, а „зубрят“ някаква псевдоакадемична граматика.
Съдейки по резултатите, подобно обучение не просто е неефективно, то е вредно. Вредно е за децата от подкрепящи семейства с добър социален и образователен статус, защото ги отвращава и от ученето, и от езика. Вредно е и за децата на крайно бедни и неграмотни родители или с майчин език, различен от българския, защото наравно с всички останали те не учат езика, а се борят със същата псевдоакадемична граматика, с неразбираема терминология, ненужна теория и в крайна сметка са „изгубени“ за каквото и да е образование. Вредно е за всички ни, защото инвестираме средства, енергия и време в един порочен механизъм на симулиране на дейност от отговорните фактори, паралелно образование в сивия сектор, печеливш учебникарски бизнес, лъжейки себе си и децата си, че това е за тяхно добро.
Що се отнася до граматиката, ако тя се изучава в подходящата възраст, в границите на необходимото за практическото овладяване на езика и в процеса на практическата творческа работа с езика, тя не е чудовище, а приятел и помощник на детето, който ще му покаже как да овладее силата на чудото език. За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с авторката на чудесния образователен сайт „Словум“ Маргарита Спасова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...