Ако нещо стана очевидно през седмиците на извънредно обучение от разстояние, то е, че обобщения като „родителите“, „учителите“, „98% от учениците“ не са реални. Ситуациите са различни и общите решения под формата на заповеди от министъра не могат да ги обхванат.
Оказа се, че всяко училище, всеки директор и най-вече всеки учител се справя според възможностите си и нуждите на своите възпитаници. Както и преди кризата, съвестните, отдадени на децата учители, положиха неимоверни усилия, за да минат буквално за дни на нов режим. Направиха го, без да проронят и дума на оплакване или недоволство, че не са били подготвени или че нямат необходимите средства. Направиха го не само пред критичния поглед на учениците си, много от които владеят технологиите доста по-добре от тях, но и на родителите.
По свидетелства на учители почти двойно е нараснало времето за подготовка на уроците и материалите, а и напрежението. Родителите пък, особено на малки ученици, се оказаха в ролята на помощник-учители и така донякъде „влязоха в обувките“ на преподавателите. А когато и двете роли трябва да се съчетаят – работа от вкъщи и родителство и особено ако работата е като учител – не става без жертване на време и внимание за собствените деца, отново в името на професията. Затова да благодарим на извънредното изпитание, което още по-ясно показа, че образователната система се крепи на отговорността и таланта на учителите. А щом е така, те заслужават да имат свободата да обучават учениците си по най-подходящия за тях начин и според профила на училището и местната общност, че централизираното управление, уеднаквените показатели за успех и претоварената и остаряла програма не вършат работа. Учителите нямат нужда от ръкопляскания, а от доверие, свобода и подкрепа. А също от време за отдих и презареждане, в случая – от пролетна ваканция.
В рубриката „Всичко за образованието“ Катина Цолова, начална учителка и майка на две деца, разказва за „уроците“ на извънредното положение. Чуйте повече в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
