Без парфюм и пъстри дрехи при тигрите в Мадя Прадеш

Мадя Прадеш! Когато Ръдиърд Киплинг е писал „Книга за джунглата“ той си е представял горите на щата, наричан „Сърцето на Индия“, защото се намира точно по средата на милиардната държава.
А и първообразът на момчето, отгледано от диви животни е бил открит тъкмо там, в резерватите. В щата те са девет и в тях се отглеждат изчезващите бенгалски тигри. Фото сафаритата са регламентирани по строги правила, за да не се наруши естествения начин на живот на техните обитатели.

Убийството на тигър се наказва почти като убийството на човек и въпреки това има смелчаци, които си опитват късмета. Защото на азиатския (и особено на китайския) черен пазар за природни лекарствени средства всяко косъмче от голямата бенгалска котка е равно на злато, понеже минава за универсален афродизиак.

Затова всеки от влизащите в резервата „Бандавгар“ е длъжен да остави копие от паспорта си и да следва неотклонно инструкциите. Да бъде облечен в дрехи с цветове близки до тези на земята – зелено, кафяво и беж.Да не си слага парфюм, да не изхвърля дори обелка от ябълка или опаковка от дъвка, да не използва светкавицата на фотоапарата си и никога да не слиза от джипа.

Рейнджърите знаят разписанието на тигърските семейства и най-вече са осведомени кога са се нахранили и отиват на водопой. Туристите ги причакват с камерите си от другата страна на реката или езерото.За да не дразнят животните с щракането на фотоапаратите си. В името на безопасността и на двете страни.

Иначе в гъстите гори могат да се срещнат стотици видове птици, маймуни, пауни (оказва се, че въпреки огромните си опашки те могат да летят и ги спускат царствено от високите клони), петнисти и лаещи елени, змии…
Повечето от резерватите се грижат за над 100 тигъра във всеки, като специален научен институт подпомага оцеляването им.

В буферната зона около всяка защитена територия има десетки вилни селища, които предлагат на  гостите лукс и забавления. Единственото, което липсва са интернет и телевизия. Но нали човек отива вдън горите, за да се отърси тъкмо от тези досадни придобивки на цивилизацията. В замяна на това ще се настани в къща с автентична местна подредба и баня, по-голяма от апартамента му у дома. С два душа – единият в специална кабина под открито небе и клоните на бамбука, а друг във вана-басейн, толкова обширна, че й трябва половин ден да се напълни.

По поръчка от селото идва местната лечителка, която прави оздравяващ масаж с близо три литра етерични масла. А вечер след екологичното хапване (то няма как да е друго, понеже всички продукти се отглеждат наоколо), пристигат танцьорите и певците с омайната си музика и пъстри носии.По неравноделния си ритъм някои от танците на тукашните племена значително напомнят българските хора. Но са прибавили към тях невероятни подскоци, жонглиране с огромни кръгли конструкции от лико, а жените успяват да поддържат ритъма в подскоците с глинени делви на главите си, без да ги държат.

Проблемът на рисунките е, че са върху податливия към атмосферните условия пясъчник, а нито един учен досега не е предложил достатъчно добра технология, която да ги съхрани. За късмет на скалните творби, повечето от тях са доста над земята. Местните учени твърдят, че са открили скелети на триметрови гиганти, които спокойно можели да ги рисуват на височината на очите си.