Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите на ГЕРБ промяна в Кодекса на труда, според която 24 май ще се отбелязва като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не, както досега, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Промяната беше приета въпреки официалните становища на два института на БАН – Кирило-методиевския научен център и Инситута за български език – против нея. Едва след като тя „мина“ на първо четене, спешно се свикаха учени за обществено обсъждане.
В предаването „За думите“ продължаваме да ви запознаваме с аргументите на научната общност. Проф. Анна-Мария Тотоманова, известна специалистка по история на българския език и една от основателките на Катедрата по кирило-методиевистика на СУ, е сред учените, включени в обсъждането. Освен ясната и категорична позиция за същността и характера на нашата писменост, книжовен език и мястото на България в европейската култура на проф. Тотоманова, в записа ще чуете и отговорите ѝ на въпроса защо сега и защо по този начин политиката посяга към толкова дълбока и чувствителна за нас тема и дали този път научната общност ще устои на попълзновението.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
