Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Толерантността и как говорим за нея днес

Снимка: gicj.org

Между двата полюса любов и омраза 20 век постави толерантността. Защото не ни достигаше (и достига) любов, за да обичаме ближния дори и когато не го мразехме (и мразим). И защото това ни отвращава (или бяхме научени, че е лошо да мразим), ние запълнихме мястото между тези два полюса с толерантност. Някои видяха (и виждат) в това проява на мъдрост. Но наистина ли е проява на мъдрост или зад нея крием безразличната търпимост към различието – каквото и да е то... И не е ли дошло време тази дума да бъде заменена с друга дума/ думи, или да бъде запълнена с ново съдържание – като съпричастност, солидарност… За всичко това на 16 ноември в Международния ден на толерантността разговаряхме в „Познати и непознати“.

Какво означава да приемаме различията и различните – с това започна разговорът ни с доц. д-р Михаил Иванов – експерт и съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси.



Преди 25 години, на 16 ноември, международната общественост в лицето на ЮНЕСКО определи този ден за Международен ден на толерантността. Година по-късно, пак на 16 ноември, но през 1996 г. в ООН се прие и Декларацията за принципите на толерантността.

В член първи от нея се определя и дефиницията на това що е толерантност. Според тази декларация „Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност“.

Как днес говорим за толерантността, мит ли е българската толерантност – с това продължи разговорът ни, в който включихме и доц. Алексей Пампоров .



В началото на учебната година името на един жител на шуменското село Ивански обиколи българските медии. Той се казва Иван Иванов и е образователен медиатор в тамошното ОУ „Христо Ботев“. Причината да привлече вниманието на медиите беше, че цялото семейство – той, съпругата и детето му заедно тръгват на училище. Той в университет, тя – в гимназия, а детето в групата за предучилищна възраст в детската градина. Как са го посрещнали него в училище, какво разказва за толерантността на своето дете, а и на другите деца – чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54