Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията.
Другата половина от света вдигна рамене и коментира, че със средствата, използвани от мисията, можело да се постигне какво ли не тук, на Земята.
Извън учените и запалените почитатели на Космоса, може би не всички си дават сметка какво се случва пред очите им. Прехранени с образи и преживели немалко революции в живота си, не бива да пренебрегваме значението на това, което може да се окаже най-важното събитие в последните няколко века.
„В момента на Марс тече революция“ – така най-кратко може да се обобщи мисията Марс 2020 на НАСА, смята астрофизикът Владимир Божилов.
„Ако ние обиколим целия космос и установим, че никъде другаде няма живот, това ще е революция и във философията, и във физиката, и в биологията, може би и в теологията и религията – защото ще покаже, че животът е уникален. Но днес нямаме основания да смятаме, че еволюцията се е случила само на Земята, така както нямаме основания да смятаме, че гравитация има само на Земята.
В миналото Марс може би е бил близнак на земята, може би е имал атмосфера, знае се, че на повърхността на Марс преди три и половина до 4 млд. години е имало сладка вода, имало ли е там древни микроорганизми? – отговор на тези въпроси търси марсоходът „Постоянство“, а когато ги намери, ще ни приближи към големия въпрос „Сами ли сме във вселената“.
Ако във всекидневния порой различни новини, все още не сте си изяснили значението на случващото се, чуйте увлекателния разказ на Владимир Божилов, от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
