„Преди храната изразяваше откъде сме дошли. Сега за мнозина тя е там, където искаме да отидем, кои искаме да бъдем, как избираме да живеем", пише Джон Ланчестър в забележителното си есе „Мълчи и яж“.
Храната дава любопитна оптика в изследването на даден исторически период, особено пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората.
Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „Бунтовните готвачи“ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „Блумсбъри“.
Книгата изследва един любопитен обект – тефтерите с рецепти, които мнозина у нас пазят в домовете си.
„Бунтовните готвачи“ е за готварските тефтери в комунистическа България и техните много, понякога неочаквани начини на употреба. – пише авторката. – За да я напиша, седях в много кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в личните им кулинарни бележници, да пробвам резултата от някоя и друга любима рецепта, но и много повече от това: допуснаха ме до най-личното си пространство, до кухнята на собственото им ежедневие, десетилетия назад. Книгата разказва за очакваното и неочакваното, което открих там.“
Интересът на Шкодрова към темата е траен. Тя е автор на „Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ“, която отново чрез храната по оригинален начин ни предлага поглед към миналото и опит за равносметка.
В една силно идеологизирана среда размяната на рецепти, говоренето за храна, приготвянето "от нищо нещо" са не само безопасна форма на общуване, но и начин да отвоюваш лично пространство, да заявиш себе си, да натрупаш социален капитал или да си доставиш утеха.
В личните тефтери и записки се оглежда историята и големите трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията до еманципацията на жените и хроничния дефицит.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
