Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Денем, нощем, лятоска, зимъска

Снимка: Rawpixel

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?“ – пита мравката щуреца от любимото детско стихче. Припомняме си го заради една дума, която, освен в стари литературни произведения, днес ще чуем само в диалектните говори. Става въпрос за „зимъска“. Също като лятос, лятоска, есенес, пролетес, денем, нощем и т.н., това са някогашни падежни форми на съществителни имена, функциониращи днес като наречия. По-малко известно е, че някои от въпросните съществителни са се отклонили от нормалната за вида си форма и са си присвоили чужда по подобие на съществителни, с които се употребяват често в двойка или четворка като денем/нощем, зимъс/лятос/пролетес/есенес. Как е станало това проследява доц. Христина Дейкова.



На 28 и 29 април Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език организира Международна научна конференция на тема „От традиционна към интерактивна лингвогеография“, представя я проф. Ана Кочева.



Езикови справки по радиото
„Той е много обран в поведението си“ – Откъде идва тази нова употреба на думата „обран“, в кои стилове на речта е подходяща и по какво се различава от утвърдената и позната в езика ни – обяснява доц. Цветелина Георгиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54