Винаги си струва човек да посети Светите земи. Не само на поклонническо пътуване, ами и за да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало съчетават и двете и тръгват по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.
„Удобни, затворени обувки, шапка с голяма периферия, слънцезащитен крем и много, ама много вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в Юдейската пустиня – разказва Феня Декало. – Някога тук е било морско дъно. Все още много неща напомнят подводен пейзаж, но вместо риби се стрелкат птици. Скалите са почти отвесни и надупчени като сирене с пещери. Първата ни цел е най-голямата пещера в района, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си вяра и решил да се премести по-близо до Йерусалим. Но по пътя бил пленен от разбойници. Те го довели в своята пещера сред пустинята и се готвили на следващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон пламенно се молил Богу за помощ. Тогава видял как змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви. Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера при това пълна с всякакви съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и училище за подготовка на отшелници“, добавя Феня.
„Само на пръв поглед изглежда много просто да се живее в пещера насред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да общуват с останалите отшелници в друг ден, освен в неделя, продължава Искра. – Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците как да оцеляват, защото повечето пустинници не били местни люде. Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат. По цвета на определен вид буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.
Още за Юдейската пустиня и нейните отшелници – в звуковия файл.
Снимки: Феня и Искра Декало
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
