Вероятно има известен парадокс във факта, че разговорът за климатичните промени и околната среда рядко включват децата, а тъкмо те ще бъдат най-сериозно засегнати от тях. Все още помним, че в предпандемичната 2019-а дума на годината стана „климатична стачка“ заради милионите ученици, които излязоха на протести и настояваха за мерки за ограничаване на ефектите на човешката дейност върху Земята.
Децата не са само залог в борбата с климатичните промени, те са и част от разговора. Затова е много важно да бъдат образовани и просветени в проблемите и усилията по опазването на природата и нейните ресурси.
Как да стане това обаче?
Малко преди Световния ден на околната среда, 5 юни, поглеждаме към Норвегия, която е една от държавите екологични отличници в Европа. Там екологичното образование започва в детската градина и обхваща началните етапи на образованието. Програмата се нарича „устойчива раница“ и в нея най-вече чрез занимания на открито и повече правене, отколкото слушане, децата се запознават с особеностите на околната среда и нейното опазване.
Вероятно и това допринася за факта, че Норвегия е държавата, която предлага най-добрите в света условия за живот на деца, според проучване на ООН, озаглавено „Бъдеще за децата на света“.
Свейн Ботвик от Норвежката агенция по околна среда разказва защо екологичното образование е важно и как помага на децата в една страна, която е богата на залежи от ценни изкопаеми горива, но също така сякаш е съставена от активни и будни любители на природата.
Норвежката агенция по околна среда е партньор на Министерството на околната среда и водите у нас в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Като част от партньорството е и пренасянето на норвежкия опит и „устойчивата раница“ у нас.
Силвия Рангелова, директор на дирекцията „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ разказва за интереса на тукашните училища и детски градини към програмата, за възможностите пред екологичното образование. Не на последно място и за ролята и мястото на децата във взаимоотношенията ни с природата, особено що се отнася до промяна в нагласите и навиците на възрастните.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
