В края на 70-те България изпрати човек в Космоса, по Националната телевизия вървеше поредицата „Космос“ на забележителния учен Карл Сейгън, книгите от поредица „Галактика“ се продаваха като топъл хляб и повечето деца мечтаеха да са астронавти, астрофизици или космически инженери.
С края на Студената война мечтите по Космоса замряха и се прагматизираха, но скорошният подем в космическите технологии, партньорството на НАСА с Европейската космическа агенция и появата на множество нови възможности за изследване на Космоса дават основания да събудим мечтата за астрокариера.
Това донякъде е и целта на еднодневното събитие „Ало, Космос! Говори България!“, в което ученици от цялата страна и Европа ще могат да зададат своите въпроси директно към астронавти от НАСА и ЕКА.
Няма ограничения, няма „правилни“ и „неправилни“ въпроси, просто не бива да са такива, чиито отговор лесно може да бъде намерен в Гугъл или друг популярен източник.
Събитието е по повод трийсетгодишнината на Атлантическия клуб, който е и координатор на инициативата, а неин домакин е Посолството на САЩ. Партньори са над 30 организации, профилирани в точните науки и (STEM) и космическите изследвания.
Срокът за кандидатстване с въпрос е до 2-ри юли 2021, а повече за събитието разказва доктор Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
