„Да живеем съзнателно само с нещата, от които наистина се нуждаем“, „Отблокирайте пространството“, „Не разчиствайте, прочиствайте“ – посланията на съвременния минимализъм станаха особено актуални в годината, която заради пандемията прекарахме у дома.
Хиляди статии и постове с хаштаг "минимализъм" пълнят пренаселеното онлайн пространство, а планетарен гуру на движението е Мари Кондо – повелителката на изхвърлянето и освобождаването от ненужното.
Като че ли най-успешно с повелята да се живее с малко се справят хората, които имат избор между това да имат и това да нямат. Те са и най-ревностните адепти на новия минимализъм и обикновено се позовават на Шинто традицията, според която, ако имаме малко вещи, можем да се грижим за тях така, сякаш притежават душа.
Есенция на минимализма са японските дзен градини и рьокани – хотелите с изчистени линии, рогозки на пода и завивки, прибрани в шкафове с плъзгащи се врати.
Доколко японска е тази традиция и дали не става въпрос за представа, която обявяваме за японска за повече убедителност? Защото, докато на Запад „зен“ е основното понятие, с което обличаме представата си за японската култура, на място в обръщение са други две популярни думи: hayari – модно и yasui – изгодно.
Разговор в "Лабиринти на познанието" доколко е японски произходът на модната минималистична тенденция с Надя Иванова Ямазаки, една от двамата основатели на архитектурното студио Yamazaki + Ivanova architects, основано в Токио през 1997 г. от Надя и съпругът ѝ Йоши Ямазаки. Тя се занимава с архитектурен дизайн и изследвания на архитектурната култура и история.
Естетиката на празните пространства според японското светоусещане може да се види в икебаната – изкуство, което Надя познава и споделя основните принципи за аранжиране на цветя или клонки.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
