От корпоративните комуникации към екологията и от бизнеса към каузата – как се изминава този път и колко е дълъг той – за това говорим с Пламена Маринова. Пламена е създател на информационната платформа „Климатека“, посветена на климатичните промени, която отбелязва своя първи рожден ден от създаването си през 2020 година. „На мен ми отне ми една година осъзнаване, за да разбера, че искам да мина в неправителствения сектор и да се занимавам с нещо, което има кауза“, разказва Пламена. Но още по-интересен е онзи път, който тя изминава физически – онова дълго два месеца пътуване из Азия из Индия и Тайланд, при което тя си дава сметка какво иска да прави и в каква посока иска да работи.
При Пламена обаче промените започват още по-рано. „През 2014 година бях за първи път на Малдивите, ходихме и се гмуркахме и беше изключително вълшебно, защото това е прекрасен, цветен морски свят. Той е дори сюрреалистичен, като картинка – безкрайна бездна, в която виждаш тези красоти, защото освен коралите имаше и богат животински свят“, разказва Пламена. Четири години по-късно тя се връща на Малдивите и казва, че този свят вече е изглеждал съвсем различен. „Имаше голяма разлика в кораловите рифове – абсолютно видима, осезаема разлика. За тези четири години се беше случило нещо и част от коралите бяха умрели. Но беше и такъв момент, в който се замисляш – виждаш как нещо, което имаш за даденост, в един момент изчезва пред очите ти. Впоследствие разбрах, че за този период е имало масово измиране на корали, което е било вследствие от повишаващите се температури и въглеродните емисии, които влияят и на биоразнообразието под различна форма.“
„Обичам да се смесвам с местните и да откривам автентичните места на мястото, където съм. Обичам да ходя по уличките на града, буквално да се смесвам с местните. Много тача храната и държа да опитвам автентични места на всяко място, където пътувам“, казва Пламена Маринова. С нея говорим за стила на пътуване, за осъзнаването на личната отговорност и за това как се възпитава тази чувствителност към темата за климатичните промени и към съхранението на важните и ценни места у нас и по света. Това е разказ за едно пътуване от Малдивите, през Япония, Индия до тук.
„Япония е мястото, в което бих се върнала пак и пак, и пак. Просто е изключително различен свят, изглежда, че логиката на всичко е точно обратна на това, което сме свикнали, но всъщност е изключително подредено по техния си начин. Културата е много интересна, отношението на хората към другите хора, към храната, към природата“, разказва Пламена Маринова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
