В популярната литература се говори за "чудото на зачатието" и от гледна точка на имунологията бременността е парадокс.
Тялото на майката не отхвърля "чуждия организъм", който съдържа 50% генетична информация от бащата, но човекът всъщност има ниска успеваемост в размножаването и едва една трета от случаите на оплождане стигат до износена бременност.
Причините за отхвърлянето на плода се коренят най-често в ранните фази на бременността. Какво се случва тогава, се опитва да разбере екипът на доц. д-р Таня Димова в Института по Биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов".
Доц. Димова и екипът ѝ: д-р Марина Александрова – постдок, Диана Манчорова – докторант, д-р Ивайло Вангелов и лаборант Вера Пешева, са първите, които работят с 3D модели в имунологията. Те създават ембрио-сурогати и с тяхна помощ се опитват да открият причините за липса на имплантация в ранните фази на бременността.
Доц. Димова разказва и за плацентобиома – сборът на специфичните организми, които "населяват" плацентата, както и явлението "цезаризъм", свързано с високия брой раждания с Цезарово сечение у нас.
Снимки – Pixabay
Чуйте повече от звуковия файл.
Доц. д-р Таня Димова е част от Института по биология и имунология на размножаването към Българската академия на науките. Тя е ръководител на проекти, финансирани от Фонд научни изследвания, и работи в сътрудничество с акушер-гинеколози от Университетска болница „Майчин дом“ и микробиолози от Института по микробиология към БАН.
Доц. Димова работи и в непрекъсната колаборация с учени от чужбина с Института по медицинска имунология в Белгия, със специалисти по клинична имунология в Швеция и с Dr Mor от Департамента по гинекология, акушерство и репродуктивни науки на университета Йейл. Тя е била Фулбрайтов стипендиант в университета Йейл, където е разработвала ин витро модели за имунологично отхвърляне на фетуса.
В момента доц. Димова и нейната група работят по проект, финансиран по Национална научна програма ВИХРЕН за създаване и валидиране на 3D модели за проучване на взаимодействията между ембриона и майчините имунни клетки при (не)успешната имплантация при жената.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
