Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Независимостта не е подарък – нито в личен, нито в национален план

| обновено на 22.09.21 в 17:26
2
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България.
Снимка: Wikimedia

На тема независимост и обявяването ѝ говорим на 22 септември – по време на Националния празник. Официалното провъзгласяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и е един недооценяван празник. Защо е така?

Даваме ли си сметка, че всъщност едва тогава България се нарежда между пълноправните държави в света, до тази дата номинално е княжество, васално на Османската империя, според Берлинския договор.

Защо е било нужно това самостоятелно и неособено подготвено предварително обявяване, каква е ролята на Фердинанд?

А каква е ролята на Александър Малинов? Как са реагирали великите сили в резултат на този акт?

Какво представлява одържавяването на железниците, настъпило също тогава? 

Събеседници по темата са професор Андрей Пантев, с професор Веселин Янчев, зав. Катедра по българска история към СУ, с журналиста и политолога Румен Дечев.

В студиото на програма „Христо Ботев“ се стига и до спор – Дечев защитава тезата, че незамисимостта е провъзгласена преждевремнно, а проф. Янчев опонира, че е станало тъкмо навреме и е едно важно и успешно за новата българска история дело.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54