Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа църква до склад за зарзават и лазарет по съветско време.

Екатерина обаче ни показва камък почти до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска азбука Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата боя, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.

Фреските в манастира са съвсем нови, въпреки древния му произход. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на истинско чудо. Дошъл непознат руснак в църквата, изслушал страдалната ѝ история и запитал защо няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена надежда, но какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – така се нарича грузинската парична единица.

Послушницата с неуверения си английски разказва легендата за Светицата Кетеван, изключително почитана в Грузия. Тя била царица от рода Багратиони и след кончината на съпруга си се отдала на строеж на манастири, храмове и болници.

Персийският владетел шах Абас Първи взел сина на Кетеван за заложник, но след като видял колко непоколебим е в християнската си вяра, го освободил. За да спаси земите си, царицата отишла при персиеца с богати дарове, обаче той я хвърлил в затвора. Десет години я изтезавал и увещавал, че ако приеме исляма, ще я направи царица на Персия.

След като не успял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото ѝ се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.

Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, но част от мощите били дадени на сина ѝ цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна църква обявила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.

През 2013 г. бил извършен ДНК анализ на мощите. Данните показали хронологично съвпадение, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински произход.

Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата разказва, че тя е родена в Кападокия около 280 година Сл. Хр. Баща ѝ бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка ѝ – сестра на Йерусалимския патриарх. Родителите ѝ, набожни християни, раздали богатството си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на възрастна монахиня, която я въвежда в мъдростта на православието.

Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където днес се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица ѝ се явява със заръката да покръсти езичниците там.

Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала „Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Исус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш спасителното знаме на вярата в Моя възлюбен Син и Господ“.

Събуждайки се, Нино действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.

Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната ѝ сила достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нино успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата извършва безброй чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), изграден през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.

Легендите са красиви обаче, за да съществува манастирът, трябва много усърдие. Две сестри и две послушници са превърнали обителта в доходоносна фирма с разнообразна дейност.

В огромен басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е почти тропическа, а в помещенията за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В огромната пещ благоухаят пити и хлябове тип лаваш, а виното им е получило златен медал на не едно изложение.

Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във ферма. Под безкрайни найлонови покриви широколисти бурени разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, готови за френските гастрономи.

Въпреки усилния труд монахините не забравят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с ангелски гласове.

Снимки и видео: Магдалена Гигова