„Далеч от нас, в чужда държава са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки ще останат неделима част от българската народностна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между тях и нас. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира, а всичко побеждава.“ Това е част от възванието „За ония, които запазиха духа си“, публикувано в единствения брой на паметния вестник „Българска Бесарабия“, излязъл на 28 ноември 1938 г. в София. Поводът е честването но стогодишнината от освещаването на храма „Свето Преображение Господне” в Болград, организирано от потомци на завърналите се след Освобождението българи от Бесарабия, Таврия и Крим.
Във възванието те предлагат датата на освещаването – 29 октомври (16 октомври стар стил) – „да бъде за тях и за нас общ голям празник на българския дух“. Първото официално отбелязване на празника трябва да е през 1939 г., но започва Втората световна война и идеята остава без продължение. 60 години по-късно – през 1998г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, член на дружество „Родолюбец“, потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник „Българска Бесарабия”. Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма „Свето Преображение Господне” в Болград да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината в и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден, на родолюбивия дух на сънародниците ни в Бесарабия, запазили езика и традициите на старата родина въпреки всички изпитания, е посветено предаването, в което „задочно“ се запознаваме с проф. Васил Кондов, преподавател в Тараклийския университет в Молдова, автор на книги и изследвания за българските говори там, разговаряме с Олег Косик, директор на фонд „Български дух“ и с Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
