Цикълът „Една дума с много лица – точката“ търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза. Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата. А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“. Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове.
За точката говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.
Епизод 2: „Точките“
Без въобще да сме изяснили докрай какво е точката, в този епизод тя „излиза“ от чисто геометричните и езикови представи за нея, за да стане: три точки, десет точки, много точки. Откриваме ги в Теория на струните, в езика, в музиката и във фотографията. В езика многото точки понякога „може да приличат на заекване“, а в други случаи да са „силен подтекст“. В музиката многоточието може да е „забавяне“ и дори да бъде изпято, а в Теория на струните „трептенето на фотоните, видими като малки точки, е математически ритъм, резултат на невидимата аритметична дейност на един дух, който не знае, че брои“.
За всичко това разказват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред. на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, философ, главен асистент Кирил Христов, изследовател на „Теория на елементарните частици“ към Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, ас. Бойко Амаров, от катедра Статистика и иконометрия в СУ „Св. Климент Охридски“, Вера Гоцева, фотограф и философ и Минко Ламбов, композитор и музикант.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
