Смисълът на научните открития е да се използват, същевременно обаче публикуването и четенето на много от авторитетните научни списания или изисква висок абонамент от потребителите, или авторът заплаща, така че публикацията му да може да бъде четена и споделяна. Малка група издателства държи интелектуалната собственост над голяма част от научните публикации.
А ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост, безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.
„Всички списания трябва да са достъпни – казва проф. Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет. – Жалко е важни научни открития да се възпрепятстват от тривиален и решим проблем, като липса на средства, да стигнете до информацията. Не е нормално научното познание да е недостъпно.“
Редица европейски държави предприемат мерки за срутването на високите финансови стени пред познанието. В Covid кризата всички статии, свързани с вируса, бяха и продължават да са отворени, но човечеството има и други проблеми за решаване.
Междувременно за хората, създаващи наука, появата на портала Sci-hub е може би едно от най-важните събития на 21 век. Платформата за свободно споделяне и теглене на научни статии е създадена през 2011 г. от програмистката Александра Елбакян, която има арменска, казахска и руска кръв.
Sci-hub прави науката по-достъпна, споделянето на информация по-лесно, ускорява прогреса и откритията, помага на младите изследователи да черпят от опита на своите колеги и да ползват труда им като основа за създаване на още повече наука, на нови лекарства, нови модерни технологии, за ускоряване на технологичния прогрес.
Разбира се, Sci-hub е пиратска платформа и нарушава традиционния бизнес модел на издателите. Но в крайна сметка ползите могат да се оценяват на глобално ниво, а издателите могат просто да преустроят бизнес модела си, за да използват свободното споделяне на информация, а не да го ограничават. В крайна сметка какъв е смисълът от правене на наука, ако никой не я използва?
Нови български учени бяха включени в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, което е повод за гордост. Същевременно според проучване на Евробарометър 57% от българите смятат, че не им е нужно да знаят какво се случва в науката. Проф. Николай Витанов, който отново е след двата процента най-добри световни учени в класацията, коментира тези, може би, парадоксални дадености.
„Ако имахме статистика отпреди десет години, резултатите може би щяха да са по-лоши и всъщност да се окаже, че има засилване на интереса. Преди пандемията публиката на научни събития на живо се увеличаваше и те се радват на интерес не само в столицата – коментира д-р Йордан Стефанов, автор на блога „Наука и критично мислене“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
