Възможно ли е хората да живеят по-зелено и чисто, без да се отказват от блага и удобства, които са приели за даденост. Възможен ли е преход към зелени енергии, намалени отпадъци и щадящи природата технологии, без заплащането на висока социална цена? Това са част от големите въпроси на съвременния свят, а решенията им засягат всички, поради което е важно да си представим ясно какъв свят искаме и как трябва да изглежда преходът от линейна към кръгова икономика.
България се включи в глобалната инициатива Imagine Circularity, която представлява проучване в цял свят за възприемане на кръговата икономика. Анкетата е достъпна тук.
Въпросите в проучването са разработени от екип от учени от Институт „Коперник“ към Университета в град Утрехт и базираните в Брюксел експерти по комуникации от „Revolve Circular“. Партньор в проучването е Институт „Кръгова икономика“, а срокът за попълване на анкетата е 19 април 2022 г. Целта е проучването да обхване 1 милион души.
На базата на резултатите ще се разработят решения, които след това да могат да се прилагат при формиране на политики, иновативни бизнес модели и други инициативи на база на възприятията в глобален и национален мащаб.
Само чрез подобни проучвания, които акцентират на вижданията на отделни, заинтересовани групи, ще може да се предприемат адекватни действия за по-кръгови и по-устойчиви решения в полза на всички заинтересувани страни, коментират от организацията.
Чуйте повече за анкетата от Радко Ковачев от Институт „Кръгова икономика“ и се включете в допитването.
Чуйте и разговора с Христо Панчев за това какво е и какво не е кръгова икономика и има ли място пластмасата в кръговия модел на потребление.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
