Математически модел за оценяване на добавената стойност в образователните институции е представен пред социалните партньори на заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование съобщиха от МОН. Моделът е предложен от екип на Световната банка и е доработен и адаптиран за българските условия от учени от Софийския университет, предстои широко обществено обсъждане, се пояснява в съобщението.
Макар че идеята не е съвсем нова и че в много страни по света съществуват модели за оценка в образованието, стъпката на МОН предизвиква предимно недоумение и недоволство сред гилдията и обществеността. От реакциите в сайта на МОН и социалните мрежи се създава впечатлението за съществуването на две паралелни реалности. Едната – на министерските чиновници – и другата – на работещите в сферата на образованието и пряко засегнатите от нея – ученици и родители. Въпросите на професионалистите и гражданите показват не просто незапознатост с поредната „прогресивна“ идея на МОН, а дълбоки нерешавани с години проблеми, прикривани зад формални дейности, програми и имитация на реформи.
Как ще се измерва „образователен напредък“ в една система, която допуска огромни разминавания между „елитни“, обикновени и „изоставащи“ училища. Националните външни оценявания приноса на училището ли показват или на частните уроци, за които плащат родителите. Не е ли достатъчно порочно и сегашното „надуване“ на оценки и преминаване от клас в клас на полу или напълно неграмотни деца. За какво ще послужи оценяването на учебните заведения. Има ли подготвени и компетентни кадри за осъществяването му. Ще подобри ли тази мярка реалното качество на образованието или отново ще се имитира дейност и ще се харчат средства не за каквото трябва. Сега ли е времето за измерване и оценяване, когато училищата още са в извънредна ситуация, от която тепърва трябва да се съвземат. Направиха ли се отдавна належащите промени в съдържанието и методите на обучение и възпитание, че да се концентрираме в измерването на добавената стойност. Оправдано ли е една централизирана система, притискаща учителите с ненужни бюрократични изисквания, определяща не само общи стандарти, но и съдържание, темпове и методи без да отчита специфичните характеристики и потребности на различните училища, да ги подлага на поредното изпитание с неясни цели и още по-неясни ангажименти…
С първи коментар по темата в рубриката „Всичко за образованието“ се включва директорът на столичното 107 ОУ „Хан Крум“ Данко Калапиш.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
