Названията на тъгата от Омир до съвременния български език

Често чуваме за себе си, че ние българите сме все мрачни и угрижени, не се усмихваме, а иначе сме гостолюбиви и сърдечни хора и умеем да се веселим. Темата е благодатна за разсъждения и анализи, но в случая ги оставяме настрана. Тъгата е универсално чувство, присъщо на хората от всички култури. Според една от главните теории за емоциите, има някои основни, свързани с характерни мимики, които се разпознават безпогрешно дори от представители на коренно различни традиции, доказано е с експерименти. Тъгата е една от тях. Интересно изследване на наши езиковеди сравнява думите, с които е назована тази емоция у Омир и в българския превод на творбите му. Оказва се, че етимологически наименованията на тъгата в старогръцки са с много разнообразни първични значения, едно от тях се свързва с тишината. В българския език прави впечатление, че в основата на думите са значения, свързани с непосредствени физически усещания. Така значения като мъка, болка, усилие, нараняване, пробождане, изгаряне и т.н. в течение на времето преминават в сферата на преносното – метафорично или метонимично – назоваване на понятия от емоционалния свят на човека. Още едно любопитно сравнение с някои романски езици като френския и румънския показва, че в тях наименованията на чувството за тъга са свързани със социалното, т.е. самотата, изолацията, липсата на контакт са в дълбока връзка с чувството за тъга. За етимологията на думите за тъга в старогръцкия език на Омировата „Илиада“, в сравнение с българските лексеми разказва доц. Биляна Михайлова от катедрата „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ на Софийския университет.