Дружеството е създадено през 1994 г. от потомци на българските преселници в Бесарабия, изявени българисти, краеведи, журналисти, хора на изкуството. Към него действа и Българско неделно училище. Историята на бесарабските българи през различните периоди и в различни държавни и политически системи, говорите на българските общности, запазили архаични особености на диалектите от прародината, фолклорът и обичаите, съвременното творчество, родовата памет, образованието на младите и отстояването на народността са посоките, в които работят членовете и последователите му. Сред основните ангажименти на българските родолюбци е опазването и реставрирането на паметници на българи с голям принос към обществото, както и на наши национални герои като Христо Ботев. 
Дружеството издава книги – научни, художествени, родови истории и др. В последно време специално внимание се обръща на ветераните на родолюбивото българско население, за да се съхранят техните разкази и спомени за възраждането на интереса и връзката с корените и местните културни традиции. Стремеж от последните години е дейността на Дружеството да се отваря към по-широк кръг от хора, да се привличат съмишленици от всички възрасти и с различни интереси. За да развива дейността си, Научното дружество на българистите в Молдова разчита на финансиране чрез спечелени проекти на държавни институции в България, търсят се и местни средства. 
Благодарение на Програмата на Министерството на външните работи за подкрепа на организации на българските общности наскоро бяха открити четири нови филиала на Дружеството. В Твърдица, Тараклия и Кортен те се намират в обществените библиотеки, където ще имат възможност да работят местните краеведи и всички интересуващи се от историята и културата на бесарабските българи. Четвъртият е към Теоретичния лицей на гр. Твърдица, за да бъдат привлечени към изследователска дейност младите хора. Филиалите са снабдени с модерна техника, улесняваща комуникацията и достъпа до информация. Иван Думника, председател на управителния съвет на Дружеството, е доктор на историческите науки към Великотърновския университет и работи в Центъра по етнология на Института за културното наследство към Академията на науките на Република Молдова. В Рубриката „Всичко за образованието“ той представя дейността на Дружеството и новите придобивки. За първите години и опита на своето поколение разказва проф. Николай Червенков, първи председател, а в момента почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова.
Снимки – Научно дружество на българистите в Република Молдова
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
