Нелепо изглежда на фона на войната и човешката трагедия в Украйна да се говори за поредната неаргументирана и ненавременна идея на Министерството на образованието и науката. Истината обаче е, че тя е само едно от проявленията на пълната откъснатост на „образователния Олимп“ от действителността. В момент, когато трябва да се вземат бързи и дори изпреварващи решения, свързани с обгрижването и интегрирането на децата, потърсили убежище у нас, имаме всички основания да се съмняваме в способността на институцията да реагира адекватно, камо ли да планира в перспектива.
Сюжетът с по-ранното начало на учебната година е един от ненавременните, необезпечени и съобщени на обществеността в последните месеци планове на министерството. Предишният беше за оценяването на добавената стойност в училищата. Въпросът кога да започва учебната година може да се постави след като се преценят всички аспекти и евентуални предимства или негативи на такава стъпка. В момента той само илюстрира драстичното разминаване на министерските идеи с очакванията на обществото за реална реформа в образованието. Формална мярка, която с нищо няма да подобри качеството на образованието – това е преобладаващото мнение на близо две хиляди родители, анкетирани от „Асоциация родители“. Необходима е същностна реформа на учебното съдържание, плана и методите, смятат родителите на деца от предучилищна възраст до 12 клас. 73% от тях категорично не одобряват мярката, ако към тях се добавят и „по-скоро“ неодобряващите, неодобрението достига 81%. Допитването не е представително, но резултатите категорично показват, че дневният ред на МОН не просто изостава, но и се разминава с реалните потребности на гражданите и в крайна сметка на държавата.
Разговор по темата в рубриката „Всичко за образованието“ с Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата, и Давид Кюранов от „Асоциация родители“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
