Езикът на чистата любов – всяка майка е „учителка“ по подразбиране

Мъдрата природа така е устроила жените, че ставайки майки, те без дори да си дават сметка за това започват да преподават език на рожбите си, при това толкова успешно, че в майчиното „училище“ всички без изключение достигат равнището на преподавателките си, освен когато са възпрепятствани от здравни или ментални проблеми.

Всеизвестно е, че детето учи език, имитирайки възрастните. Любопитна подробност е, че възрастните също имитират „речта“ на малките – гукането, първите срички, смешните думички, като това привидно вдетиняване има много важна функция. То е сигнал към детето, че е на прав път и че общуването е успешно. Защото тъкмо огромната нужда от общуване е мощният мотив на всяко човешко същество да „учи“ езика на родителите си.

Здравата емоционална връзка и живият непосредствен контакт не могат да бъдат заменени с опосредствани чрез различни технологии, колкото и те да са съвършени. Ако знанията и опитът на учените за усвояването на майчиния език бъдат правилно ползвани и за езиковото обучение в по-късните години, резултатите биха били значително по-добри. Това важи с особена сила за децата с майчин език, различен от българския, но е валидно и за всички други.

Преподаването на български език като набор от граматически правила не просто затруднява и отегчава децата, но и ги лишава от нормалната мотивация на общуването и любознателността. За интуитивната „преподавателска“ роля на майката и за ползите от осмислянето и прилагането ѝ в обучението разговаряме с проф. Живка Колева-Златева от Великотърновския университет.