Мъдрата природа така е устроила жените, че ставайки майки, те без дори да си дават сметка за това започват да преподават език на рожбите си, при това толкова успешно, че в майчиното „училище“ всички без изключение достигат равнището на преподавателките си, освен когато са възпрепятствани от здравни или ментални проблеми.
Всеизвестно е, че детето учи език, имитирайки възрастните. Любопитна подробност е, че възрастните също имитират „речта“ на малките – гукането, първите срички, смешните думички, като това привидно вдетиняване има много важна функция. То е сигнал към детето, че е на прав път и че общуването е успешно. Защото тъкмо огромната нужда от общуване е мощният мотив на всяко човешко същество да „учи“ езика на родителите си.
Здравата емоционална връзка и живият непосредствен контакт не могат да бъдат заменени с опосредствани чрез различни технологии, колкото и те да са съвършени. Ако знанията и опитът на учените за усвояването на майчиния език бъдат правилно ползвани и за езиковото обучение в по-късните години, резултатите биха били значително по-добри. Това важи с особена сила за децата с майчин език, различен от българския, но е валидно и за всички други.
Преподаването на български език като набор от граматически правила не просто затруднява и отегчава децата, но и ги лишава от нормалната мотивация на общуването и любознателността. За интуитивната „преподавателска“ роля на майката и за ползите от осмислянето и прилагането ѝ в обучението разговаряме с проф. Живка Колева-Златева от Великотърновския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...