Детската литература в помощ на възпитанието

публикувано на 15.03.22 в 09:29

Снимка: Ани Петрова

Ако сме имали късмета да отраснем с прелестните стихчета, песнички и залъгалки от българската детска литературна класика, е много вероятно и ние на свой ред да отгледаме рожбите си с тях. Дори да са поовехтели като лексика и сюжети, те са пълни с топлина, доброта и грижа, а простичките мелодични стихове стават завинаги част от дълбоката емоционална и естетическа връзка с родния ни език.

Литературата за деца от Възраждането докъм последните десетилетия на ХХ век има и една неотменна задача – да възпитава у младите онези качества и добродетели, които са на почит в обществото. Те в общи линии се запазват и през периода на така наречения „социализъм“, допълнени и преработени според каноните на господстващата идеология. Какво обаче става от 90-те години насам с „възпитателната“ функция на литературата за деца, е много рисковано да се обобщава, защото картината не просто е много пъстра, но и защото светът, в който растат съвременните деца, е коренно различен. Смяната на поколенията е далеч по-рязка и бърза, пазарът предлага изобилие от наши и чужди издания, екраните поглъщат времето и вниманието не само на малките.

Има ли изобщо такава амбиция съвременната литература за деца, какво искат да кажат и събудят у младите си читатели авторите, дали изобщо пишат за тях, или доизживяват собственото си детство – въпроси с повишена трудност, които задаваме на проф. Светлана Стойчева, преподавателка по теория и история на литературата в НАТФИЗ.