Мисля си за хитроумния начин, по който крехките ни човешки души се справят с трудните ситуации, нещастията и бедите, които неизбежно са част от живота ни. За по-невинните грешки и злополуки сме най-склонни да поемем отговорност, за по-тежки ситуации винаги ще се намери някой подходящ виновник с лош поглед или зли помисли. Как обаче да се справим с огромните бедствия, злини и нещастия, които надхвърлят и възможностите на всеки смъртен злодей, и нашите собствени сили да ги преживеем и да продължим напред. На шега или сериозно, колкото и да сме напреднали в науките и светогледа, като че ли винаги си имаме в резерв за критични ситуации едно спасително обяснение за злощастните събития или човешките злини с някакви могъщи и неведоми сили. Световни заговори и конспирации, извънземно присъствие, лошо разположение на звездите и т.н.
При традиционния човек нещата са били наивно и чистосърдечно назовани – нечисти сили, караконджули, таласъми, самодиви и духове са били обичайните заподозрени за болести, суша, градушка, мор, човешки грехопадения и пр. Общо взето за прадедите ни светът е бил двуполюсен – добро и зло, чисто и нечисто, бяло и черно, светло и тъмно. И все пак, дори в традиционния мироглед нещата не са чак толкова простички. В бялото може да има черно и обратното. Също така човекът със своите избори и действия носи отговорност за проявлението на едните или другите. Това признаване на човешкия принос в подредбата на живота много добре проличава в двойнствената същност на някои митични същества, които могат да се проявят като добри или лоши в зависимост от поведението на хората.
За това разговаряме с доц. Калина Мичева-Пейчева, която от огромния списък с невидими зли сили избира тези, които могат да се проявят и като добри спрямо действията и помислите на хората. С други думи, отново се убеждаваме, че винаги е било важно какво върши и мисли всеки от нас там, където е, и с каквото и да се занимава.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
