В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.
Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.
Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
