Откак свят светува, хората са строели укрепления, крепости, различни фортификационни съоръжения. От Китайската стена до днешните дотове и "укрепрайони" в Украйна – не само воините, но и мирното население са търсели начин да се укрият и предпазят от нападение на враг. Останки от хиляди крепости има по нашите земи, които разкриват забележителни неща за строителните умения и фортификационното изкуство на предците ни.
Къде и защо са били построени първите крепости, каква е била нуждата да са тъкмо там? Как са се отбранявали защитниците вътре и как са усъвършенствали уменията си? Разговор с археолога и историка от Варна доцент Валери Йотов, с историка от Регионалния исторически музей – София, Даниел Иванов, автор на дисертационен труд за крепостите в Западна България, и с писателя и издателя Костадин Костадинов, автор на изданието "Крепостите в България".
Освен всичко останало крепостите и останките от тях се оказват атрактивни туристически забележителности, което е още един фактор за тяхното изучаване и поддържане. Това също е тема на разговора.
Според Даниел Иванов реставрационните усилия не трябва да стигат до кичозни надстроявания, с цел запазване на автентиката. Костадин Костадинов разказва за работата си по книгата и личните впечатления от посещенията на различни крепости у нас и в чужбина. Доцент Валери Йотов разглежда фортификациите в исторически план, но стига и до наши дни във връзка с особеностите на тактиката при инженерните военни съоръжения у воюващите страни в Украйна.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
