Разговор за собствените ни проблеми и демони, за реалния и виртуалния свят, в който доминират страховете и изолацията ни, депресиите и стреса. Гост в поредното издание "За здравето" бе опитният психиатър д-р Анета Аничкина, която акцентира върху липсата на достатъчно идеи, решителност и средства при предоставянето на психиатрични грижи у нас. Разбира се, и на страховете ни да се обърнем към психиатър, когато имаме потребност.
Т. нар. стигма, която е характерна за психично болните, е отражение на дългогодишно неглижиране на проблема: болниците и клиниките са изолирани от градската среда, трудно е приобщаването на пациентите в обществото, не говорим открито и на висок глас за проблема.
В предаването бяха дискутирани и други теми, бе дадена думата и за различни мнения: спасеното от удавяне дете в новозагорското село Кортен, коментарът на проф. Асен Дудов за конгреса на Българското онкологично научно дружество, темите от проведената "кръгла маса" по проблемите на психиатрията. На нея, а и в предаването, доц. Михаил Околийски потвърди световната тенденция в разбирането за психично здраве: без него просто няма здраве!
Ръководителят на офиса на СЗО в България се включи в предаването като психиатър и колега на д-р Аничкина. И двамата бяха единни в мнението си, че трябва да изминем още дълъг път, за да подобрим и осъвременим психиатричната грижа и приобщаването на болните в обществената среда.
Бяха поставени на обсъждане и най-честите състояния и заболявания: самота и самоизолация, депресия, страхова невроза, суеверия, страховете от войната и климатичните промени...
Като акцент в предаването бе поставен и един професионален подход и разбиране за т. нар. "Лиезон в психиатрията" – отключването и появата на болести, в следствие на психични проблеми, и обратното (психиатрични отклонения в резултат на друго заболяване).
Гостът в предаването д-р Анета Аничкина бе поздравена и за наградата на името на доц. Георги Койчев, присъдена й по време на Колегиум "Частна психиатрия".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
