Наименованията, придружени от текстове и изображения, на един от емблематичните за българската трапеза хранителни продукти – киселото мляко – се опитват да докоснат чувствителни струни в сърцата ни. Кои са те, изследва доц. Красимира Петрова, преподавателка в Софийския университет.
Стотици марки и видове, произведени предимно от малки и средни фирми, се борят според възможностите си за вниманието на потребителя. Юначета с народни носии, моми с менци, дървени лъжици, ведра и стомни, стилизирани шевици, софри и трикраки столчета навяват носталгия по селския бит, натуралния вкус и неподправените нрави на предците ни. Някои ни връщат векове назад към времето на боляри и ханове. Засуканите мустаци на дядо и златните бабини ръце ни обгръщат с мека топлина и блян по детското безгрижие, нищо че от кофичката се усмихва някаква европейска баба. Щастливо примижалите крави присъстват напълно заслужено.
Имената често са на селището, района или географския обект, от който идва продуктът. Личното име на производителя като наименование на марката трябва да е гаранция за качеството. Появяват се умилителни народни имена, но и имената на герои от литературата. Текстовете имат информативна част, която обаче също манипулира чрез специално подбрани думи. Остава чисто рекламната част, която може да е съвсем лаконична, но и доста обширно да описва грижата за природата, животните и човешкото здраве при създаването на ценния млечен продукт. Сполучливи игри на думи и точно намерен дизайн издават финансовите възможности за професионален подход на някои производители.
Чуйте повече от звуковия файл.Снимка – БГНЕС
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
