В зората на българското Възраждане просветените и родолюбиви умове на Отечеството усилено се трудят да изградят книжовен език за пробуждащата се национална общност. Той трябва да обединява хората от всички краища, да може да изразява най-сложната научна мисъл и художествена идея. Многообразните местни говори не само не са обект на интерес, но се схващат и като пречка в този стремеж.
Първите граматици от 30-те години на XIX век Неофит Рилски, Константин Фотинов и Христаки Павлович смятат, че новият книжовен език трябва да се изгради по модела на църковнославянския. Към средата на века си налага идеята книжовният език да стъпи върху живата съвременна реч, но остава въпросът как да се изведат общи правила от цялата "галиматия" и "язична Вавилония" от диалекти.
Следват романтичните тези за естествените народни говори като въплъщение на непокварения първичен народен дух, които обаче пак не се схващат като градиво за книжовна норма. Филологическите търсения от средата и третата четвърт на деветнадесетото столетие стъпват върху актуалните научни постижения на европейската славистика. Сравнително-историческият метод, който разглежда сродните езици като разклонения на общ праезик, се отразява и върху схващането за диалектите като резултат от историческото развитие на езика. Така постепенно се оформят основите на науката за диалектите такава, каквато я познаваме и днес. Д-р Мария Мицкова, гл.ас. в Пловдивския университет проследява развитието на идеята за народните говори през епохата на Възраждането.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
