След злополучните войни от началото на ХХ век Южна Добруджа е откъсната от България и на два пъти – между 1913-1916 и 1919-1940 г., е присъединена към Кралство Румъния. Чуждата власт ни най-малко няма намерение да запази националната идентичност, езика и културата на местното население. Българските училища, църкви, обществени и културни институции са закрити, хиляди добруджанци са отвлечени в лагери в Молдова, стопанства са разорени. За интелигенцията и будните граждани настъпват мрачни времена на ограничения и репресии.
Борбата за право на съществуване на български училища, културна и просветна дейност съсредоточава енергията и усилията на сънародниците ни. Според промените в политиката на румънския режим тя успява в различна степен, но никога не спира. Още в началото на 20-те години се създават така наречените Български културни общества, по-късно те са узаконени, развиват изключително активна дейност, към края на 30-те години са разтурени, но не престават да работят за българска просвета и култура.
Българската държава също прави постъпки за уреждане на положението с българите в Южна Добруджа. В София се създават обществени, културни и научни сдружения за добруджанската кауза. Творци, учени и културни дейци от България гостуват в Южна Добруджа и изнасят сказки, провеждат срещи, концерти, представления, които се радват на голяма популярност.
Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея... Стоят разлепени по улиците обявите за моите сказки. На румънски и български. Чета им заглавията на румънски и ме забавлява: "Arta de a trai”. Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“
Такива свидетелства, разнообразни документи и снимки са събрани в книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", посочена от критиката с пълно основание като едно от литературните събития на 2022 г. Чуйте разговор с авторката в записа.
Снимките са предоставени от д-р Кремена Митева
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
