Пореден повод да зададем въпроса е отзвукът от едно писмо на началничката на РУО-София Ваня Кастрева до столичните училища с указания за "законосъобразно прилагане на процедурата по налагане на санкции на учениците".
В публичните реакции нямаше изненади. Синдикален лидер припомни "класическото" правило за моркова и тоягата, като обобщи, че тоягата била строшена, а само с морков нищо не ставало, наказанията и мерките са малко и слабо въздействащи, трудно се прилагат. Учители се оплакаха от практическата невъзможност да санкционират ученици за лошо поведение. Граждани се съгласиха, че в днешното училище няма ред и дисциплина, учениците се чувстват безнаказани, учителите нямат авторитет и т.н. Ако имаше и други мнения, те бяха по-малко и по-слабо чути.
За какво говори това преобладаващо мнение? Дали не е израз на неудовлетвореността на хората от качеството и резултатите от 12-годишното пребиваване на младежта в учебните заведения и на чувството за безпомощност и страх у учителите.
Имат ли реални основания гражданите и учителите за такива усещания? Къде са истинските дълбоки предпоставки за проблемното поведение на учениците (в повечето случаи) и с наказания ли може да се повиши авторитетът на учителите, да се въдвори ред и сигурност в учебните заведения?
Какви подходи и стъпки биха подобрили климата, отношенията и резултатите в средното училище?
Чуйте коментара на Златка Димитрова от екипа на сдружение "Образование България 2030" в рубриката "Всичко за образованието".
Снимка – Pixabay
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
