Говорим за балканските войни, но и за войните като цяло, видени през очите на българските майстори на словото от началото на ХХ век. Първата Балканска война избухва при небивал народен ентусиазъм, смятана е за освободителна, възторгът е неописуем. По сетне тежките сражения, болестите и пораженията водят до покруса и друг тип литературна рефлексия, търсеща по-непоклатими духовни ценности. В творчеството на писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, но и много други, днес почти забравени, този народен опит е уловен в цялата пъстрота на емоционалното му ветрило.
Литературният историк Катя Кузмова-Зографова разказва за военната тема в творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков, но и за автори, изгубили живота си на бойното поле като Димчо Дебелянов и Илия Иванов - Черен. Спира се и върху изследването на акад. Иван Радев за писателите ни през войните от 1912 до 1918 г., като обръща внимание на тезата на Радев за незаслуженото пренебрегване на тази литература през годините.
Стефанка Кръстева разказва за жените писателки Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева, Санда Йовчева, Екатерина Ненчева, Анна Каменова и др, някои от които не само с перо, но и като милосърдни сестри са дали своята лепта в националните изпитания.
Владимир Игнатов очертава широкия диапазон между т. нар. (според Иван Шишманов) "зоологически патриотизъм" у някои наши класици и писатели като Йовков и Константин Константинов – със странните им образи на неприемащи насилието и убийството герои като тези от разказите "Чудният" и "Затворникът". Той и Стоян Тачев се спират на творческото израстване на такъв позабравен днес писател като Стефан Руневски. Тачев освен това разказва за реалните прототипи зад разказа на Йовков "Белият ескадрон" и за необходимостта да добави в историческите си изследвания емблематични за военното време стихотворения от наши тогавашни поети.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
