В календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, съкратено ЮНЕСКО, 21 февруари е Международен ден на майчиния език. Празникът е посветен на опазването на езиковото и културното многообразие по света, отбелязва се от 2000-ата година по инициатива на Бангладеш, чиято история е пряко свързана с борбата за правото бенгалският език да бъде признат за официален. Та, честит да ни е майчиният език, езикът, чрез който проглеждаме за света, научаваме кое е важно, добро и красиво и кое – безсмислено, опасно и вредно, езикът, чрез който можем да изкажем най-необяснимите си чувства, скъпоценните си мисли, да проникнем във всяка сфера на познанието и да почерпим наслада и вдъхновение от сътворените на него творби на изкуството.
От възможните гледни точки към международния ден, решаваме да изберем гледната точка на хора, за които запазването и употребата на майчиния език е всекидневно целенасочено усилие, иначе казано, борба – борба с увличащото езиково обкръжение, с прагматични житейски решения, с времето и разстоянията, които отдалечават от корените. Става дума за българите, които живеят в чужбина и отглеждат децата си, някои от които родени там. Как и дали успяват да поддържат интереса им към езика на родната България, на какво могат да разчитат в усилията си да държат жива връзката с традициите и културата ни споделят Росица Байрактарски, ръководителка на българското неделно училище "Аз буки веди" в Кьолн, Германия, и Валентина Иванова, ръководителка на БНУ "Ив. Вазов" в гр. Арма, Северна Ирландия.
Р. Байрактарски: "Езикът е всичко според мен, той е цивилизация, той е връзка, той е живот, но терминът "майчин език" е изживял своя живот според мен… Но какво е за нас майчин език, ами той е роден или, даже още по-добре, родов или семеен език и в днешно време това е езикът по произход, т.е. много степени и пластове в него са вложени, защото под него се крият дори и езикът като чужд, но с емоционална стойност, езикът като първи или като втори по силата на знанието на децата и т.н… Нека да кажем езикът по произход или семеен език."
В. Иванова: "Какво означава майчин език. Това е езикът от женската страна на семейството, това е езикът, на който е говорила мама. А роден език, всеки един от нас може да приеме за роден онзи, в който се чувства комфортно, езика на рода, езика, който надделява в семейството, защото много бракове има в момента, в които единият член на семейството е с български произход, а другият е чужденец. Ние не можем да накараме децата да смятат за роден един или друг език, но майчиният си остава онзи, чийто е коренът."
Р. Байрактарски: "Това е език, дали е по произход, дали е семеен, той носи някакво наследство и той допринася към развитието на идентичността на тези деца и като първа цел според мен нашите институции в чужбина си поставят да спомогнат тези деца пълноценно да се развият като личности, да не изостава една част от тях назад и това е точно чрез българския език, за да могат да приемат по-лесно примерно в оригинал културното наследство, което може да се предава от баби, от дядовци или от други роднини или пък просто, за да кажем да растат уравновесени. Дори езикът да не е напреднал толкова добре, все пак тази българска част, която често се споменава, чрез езика да бъде развита и те да разбират какво се случва с тях."
За конкурса по четене на български език, който предстои.
В. Иванова: "Това ще бъде седмото издание на конкурса, който се инициира от училището на г-жа Байрактарски, и тази година Първо българско училище "Иван Вазов" и асоциация "Българска култура и образование" сме домакини. Конкурсът ще се проведе на 3 юни, събота, в град Арма като предвиждаме и да има възможност за тъй нареченото хибридно участие, т.е. и онлайн участници ще бъдат допускани в конкурса, ако нямат възможност … да дойдат на място. За всеки от класовете ще бъдат излъчени победители, за първо и второ място сме предвидили специални награди. Тази година също конкурсът ще бъде под патронажа на г-н Марин Райков, генерален консул на Република България в Лондон, и очакваме, разбира се, да имаме много участници от цяла Европа, а защо не и от Америка."
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
