"Учители вече има. Какво следва?" беше надсловът на дискусия, организирана от фондация "Заедно в час" с участието на училищни директори и учители, образователни експерти, университетски преподаватели, синдикалисти и други действащи лица от широкия кръг на професионално или граждански ангажираните с образованието на децата ни.
Основания за твърдението, че учители вече има, са числата – за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%, всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност, педагогиката е втората най-желана специалност, 12 български университета предлагат общо 367 бакалавърски и магистърски програми по педагогика.
В същото време според доклад на Световната банка от 2016 г. само 10% от новопостъпилите учители остават в системата след третата година. Ако има пренасищане с учители за началния и предучилищния етап, то преподаватели по математика, информатика и природни науки не достигат. Почти половината от 15-годишните ни ученици са функционално неграмотни. Общо е усещането за неудовлетвореност от качеството и резултатите на средното образование и сред учителите, и сред родителите.
Всичко това е основание за въпроса какво следва. Как младите хора, избрали педагогиката за свое поприще, не просто да влязат в училищата, но да останат там, да бъдат онези учители, които ще дадат качественото съвременно образование, изграждащо умения, нагласи, компетентност, основа за успешна реализация и пълноценен живот на децата ни.
Накратко това бяха въпросите, около които обмениха опит и мнения участниците в дискусията на "Заедно в час", организирана по международния проект NEST за подкрепа и продължаващо обучение на нови учители. Предлагаме ви гледните точки на някои от участниците, представители на основните звена в подготовката, подбора, подкрепата и наставничеството на новите учители.
Запазваме си правото на следващи въпроси, съмнения и лични наблюдения върху реалността в средното ни училище.
Доц. Силвия Цветанска от Факултета по педагогика на СУ – как висшите училища отговарят на големите очаквания за подготовката на бъдещите учители и на огромния интерес към педагогическите специалности.
Соня Дамянова, ст. експерт по български език и литература, РУО-Враца – пренастройват ли се Регионалните управления на образованието към по-скоро подкрепяща роля спрямо учителите, каквито заявки се чуват напоследък.
Михаил Ненов, директор на ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията", Бургас, първото новосъздадено за ХХI век българско училище – училищните директори носят огромната отговорност за подбора на кадри, за общия климат и стил на общуване, за визията за развитие на училището, за стимулирането на желанието за самоусъвършенстване и развитие на учителите.
Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час" – всичко, което се казва и прави във и за образованието, би трябвало да се ръководи от целта на образованието – какви ученици излизат от училище.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
