Методий Кусев е шеметна личност, каквато никоя българска майка скоро не е раждала. Появява се през 1838 г. в Прилеп, в Македония, тогава в Османската империя, умира в Царство България, на 1 ноември 1922 година. В Стара Загора, където е погребан, го знае мало и голямо, познават живота и особено делата му, които са издигнати в национален култ. Но за центъра, наречен София и за другите бездуховни провинции Кусев е просто някакъв регионален герой.
Защо този знаменит възрожденец, църковен предстоятел, виден общественик и народен будител е от години забравен от целокупното ни общество? Всеки, който от близо се запознае с неистовия му патриотизъм, граничещ с фанатизъм, с неустоимата му енергичност и небивал духовен ръст, ще остане с усещането, че Методий Кусев е човек съизграден от няколко личности, които живеят в едно тяло и в една душа, без да си пречат, а се допълват взаимно – той е прозорлив политик, умен и умел дипломат, военен анализатор и остро критичен наблюдател, дава съвети на Фердинанд, пише писма до американския президент Удроу Уилсън, публикува нравствени статии, пламенни проповеди, гневни социални възражения, едновременно с това е всеотдаен общественик, примерен свещенослужител, за когото храмът е тесен, се оказва…
Няма да е пресилено, ако речем, че Методий Кусев е имал всички качества на национален гений, неуморим и безстрашен биткаджия, всеотдаден на българската кауза, патриот приложник, обществен съзидател. Той не е буден, а е превъзбуден духовник с позиция, верую и дързост, с което е стреснал и притеснил всички противници на България в нейните граници и отвъд тях.
Някои историци се питат не е ли време съответните институции да предложат канонизирането на митрополит Методий за светец? Но и те много добре знаят, че отговор няма да получат. Защото, за разлика от обявения за светия съмнителен праведник Серафим Соболев, който бе едновременно канонизиран от българи и руснаци, Методий Кусев се оказва лошото, крайно непослушното дете на вечната ни и славна православна дружба.
Защо и как се е случило това, ще разберете, ако поискате да чуете цялото предаване. В него участват Радка Кусева от Фондацията "Митрополит Методий Кусев", две исторички от БАН – д-р Галя Господинова и д-р Силвия Маринова, както и журналистката Румяна Лечева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
